Регионална библиотека “Н. Фурнаджиев”

интерактивна система

Избери друго

Теодор Траянов

Теодор Траянов е син на Васил Траянов-съдебен следовател, прокурор, съдия и адвокат, и учителката Елена Траянова. Родът му произхожда от Скопие. Завършва Първа мъжка гимназия в София, след което една година учи във Физико-математическия факултет на Софийския уневерситет.  Следва архитектура във Виена, но не се дипломира. В австрийската столица сключва църковен брак с Хелена Рихард Петерс и имат четири деца. Записва се като доброволец в четата на македонския деец Христо Чернопеев и взема участие в Балканските войни. През 1914 г. е назначен за аташе в Българската легация във Виена, като до 1920 г. заема постовете трети, втори и първи секретар на легацията. След това работи в Българското генерално консулство в Бреслау до 1923 г. Завръща се в България, но три години е без работа.  През 1926 г. е назначен на учителско място в Първа мъжка гимнация. През 33 г. е освободен поради съкращения в бюджета. От 37 до 38 г. е драматург в Народната опера. Първите му стихове са отпечатани през 1899 г. в сп. Смях. Следват публикации в “Летописи” на Константин Величков и сътрудничество в множество литературни издания.  Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира най-голямото българско списание на символистите “Хиперион”.  Автор е на статии и рецензии за литература, театър и музика.  Превежда драми на Шекспир, Шилер, Хард, фон Клайст, поставяни в Народния театър. Адаптира на български език произведения за деца. Идейно-естетическият му мироглед е повлиян от пребиваването му във Виена.  Там  Траянов контактува с Хуго фон Хофманстал, Райне Мария Рилке, Артур Шницлер, Стефан Георге, Херман Бар, Рода Рода. Членува в реномираното дружество на писателите и журналистите  Конкордия. Траянов става част от виенския културен живот,  след като във Фолксопер е поставена неговата драматизация на “Младия крал” на Оскар Уайлд.  През 1914 г. издава и първите си стихосбирки “Regina mortua”  и “Химни и балади”. Виенският космополитизъм се превръща за поета в своебразна естетическа категория, която той нарича ‘’универсализъм.’’ Възприел модерната култура на Европа, мечтае за национална поезия с широк идеен диапазон,  който да изрази метафизичните проблеми на човешкия дух. Чуждо на всичко случайно и епизодично, цялото му творчество се базира на стройна концепция-постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма, националния мит и националния гений.  Като отхвърля непосредствената изповедност, поетът търси надличностното, космичното, трансцеденталното. Образната му система е в символистичната гама и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти.

Сред плеядата на българските символисти, Теодор Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърдаващ дух на своето творчество. Съчетава българската магика и месианство с романтичния титанизъм-символ на освободения европейски човек.  Победата на духа над материята е житейско и творческо кредо, въплатено в последната му самостоятелна книга ‘’ Пантеон’’. Тя е поетична апология на избраниците на духа, одически химни на български и световни ‘’прокълнати’’ поети.

Галерия