Регионална библиотека “Н. Фурнаджиев”

интерактивна система

Избери друго

СТЕФАН ЗАХАРИЕВ

„... Мили съотечественици!

Познато е на всички ви, че всеки един от человеците, за да ся отличи от другите земни творения със словесността си, длъжен е най-първо да познава мястото, в което се е родил и живее...+

                                              Стефан Захариев/1865 г./

Роден е през 1810 г. в Пазарджик, умира на 13 април 1871 г.
Получава образование в гръцки училища в Пазарджик и Пловдив.
Застава начело на борбата за независима българска църква в Пазарджишка околия. Спечелил голямо влияние сред българиге, Стефан Захариев ръководи борбата за църковна независимост не само в Пазарджик и района, но и в Пловдивско, Пещера, Неврокоп/дн.Гоце Делчев/, Драма, Пиротско.
С негови насърчителни писма за тези селища заминават български учители, свещеници, книжовници.
От 1859 г. по негова инициатива в Пазарджик започва да се чества паметта на св.Кирил и св. Методий.
Настоятел е на всички български списания и вестници в града: ”Съветник”, „Българска пчела”,”Гайда”, „Български книжици”, „Читалище” и на „ Гласник друшства Српске Словесности”.
Библиотекар на училищната библиотека в Пазарджик/1858-1871/. През 1867 г. е избран за председател на читалище ”Виделина” в Пазарджик.
Инициатор за основаването на Женско ученолюбиво дружество ”Просвета”–/1870/. Изявява се като книжовник, автор на статии и преводи.
Оставя в ръкопис „Описание на българските царе  и владетели и независими патриарси преславски и търновски и архиепископи охридски от  310 г.до 1767 г.”
Завършва своя автобиография и подготвя за печат ”Извлечение и забележки върху Орфеевите химни от 25 000 стиха” на Ст.Врекович.
Пионер на българската археология и пръв наш изследовател на Родопите. Има ценни приноси и за българската етнография. Стефан захариев е първият изследовател на историята на селищата и проучвател на старините в Пазарджишкщия регион. Занимава се с нумизматика, издирва средновековни ръкописи, старинни монети  и антики, събира книги, оформя и съхранява сбирки от исторически и археологически материали, стари надписи на камък, пергамент, хартия.
Негово описание на нравите, обичаите и обредите на българите от Пазарджишко е отпечатано в „Български народен сборник” на Васил Чолаков, в Болград през 1872 г.
Автор е на ”Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза-с една харта и таблица на различни стари памятници". Поради липса на достатъчно финансови средства, той продава ръкописа си само за 1000 гроша на Хр.Г.Данов. Тази книга, отпечатана във Виена през 1870 г., е най-цялостното областно описание у нас преди Освобождението-1878 г.
Днес, документи от архива на Стефан Захариев се пазят в колекциите на Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий” и библиотеката на Българската академия на науките в София, в ръкописната сбирка на Академията на науките в Санкт Петербург в Русия. Негов ръкопис от 31 страници с етнографски проучвания на областта, изпратен през 1867 г. на хърватския историк Валтазар Богишич, се пази в архива на Стара Рагуза, недалеч от Дубровник.

Автор е на много публикации-в.”Гайда”, „Время”,в. „Турция” и др.

 

Галерия