Регионална библиотека “Н. Фурнаджиев”

интерактивна система

Избери друго

НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ

Роден е на 27 май 1903 г. в Пазарджик. За първи път публикува свои стихотворения в сатиричния вестник” К’во да е “, сътрудничи на сп.”Ученическа мисъл”. В сп.”Нов път” на Георги Бакалов Фурнаджиев заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников създава най-добрите творби на септемврийската литература.
Стиховете, публикувани в „ Нов път”, той издава в първата си стихосбирка „ Пролетен вятър”/1925/. Тогава написва и прочутата си поема „ Сватба”. Сътрудничи на сп.”Златорог”. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка” Дъга”. Известно време изпълнява длъжността” библиотекар” в Министерството на просвещението. Получава назначение като преподавател по български език в българското училище в Цариград/1933-1938/. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „ Златни клонки”. След завръщането си работи последователно като учител в Пазарджик/1938-1939/, чиновник в Министерството на просвещението/1939/ и преподавател в София /1940-1944/.
Следващите години е главен редактор на вестник” Литературен фронт”/1945-1949/, главен редактор и завеждащ отдел” Поезия” в издателство „ Български писател”, редактор в списание „ Септември”/1961-1963/.В работата си открива редица талантливи млади поети-Иван Радоев, Константин Павлов, Иван Динков, Любомир Левчев, от белетристите-Йордан Радичков, от критиците- Тончо Жечев, Цветан Стоянов, Кръстьо Куюмджиев.
Никола Фурнаджиев издава и стихосбирките” Велики дни”, „ По пътищата ти вървях”,” Избрани стихотворения”,” Слънце над планините” и „ Най-трудното”. Освен тях той публикува и детски стихосбирки- „ Свободна родина”, „ Смели пионери”, „ Лагерна вечер” и др.
През 1952 г. излиза първата му пътеписна творба-„Между приятели”, а три години по-късно и втората-„Пътуване до Чили”. Той е един от добрите преводачи на поезия от руски език.
Поетът умира в София на 26 януари 1968 година.

 

Галерия