Регионална библиотека “Н. Фурнаджиев”

интерактивна система

Избери друго

КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ

Константин Величков е един от малкото българи, който се отличава сред своите съвременниците чрез енциклопедичната си личност, нравствен героизъм и безпримерен идеализъм.
    Роден е в Пазарджик през 1855 г. Завършва Цариградския императорски лицей, където получава солидна подготовка и е сред първите младежи в родния град с европейско образование. Като ученик пише, издава и поставя на турска сцена първата си творба – пиесата „Невянка и Светослав“ (1874 г.). След завръщането си работи като учител-реформатор в класното училище, активен читалищен и театрален деец, младият Величков е духовният водач на интелигенцията в Пазарджик. Свободолюбивите му пориви го издигат до апостол по подготовката на Априлското въстание в пазарджишкия край. Заедно с приятеля си и съученик от лицея Тодор Каблешков увличат местната младеж във великото дело, най-голямата сестра на Величков ушива знамето на пазарджишкия революционен комитет, а на 21 април 1876 г. Васил Петлешков донася в дома на Величкови прокламацията за обявяването на въстанието. През целия си живот и чрез всестранната си дейност Величков следва светлите идеали на Българското възраждане и националното освобождение.
    Константин Величков е една от най-значимите личности в българската обществена действителност след Освобождението. Той е избиран многократно за народен представител, Директор на просвещението в Източна Румелия
(1884 г.), министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов (1894 -1897), дипломатически представител. Изявен хуманист, образец на истински европеец, той е и политик, и държавник, съвършен оратор и пламенен журналист, пръв преводач на световната класическа литература, прозаик и лирик, критик и историк на литературата и изкуството, един от най-ранните ни художници. Като общественик остава завинаги цялостен в своя идеал – образована и културна България. В историята на българското просвещение Константин Величков е министърът, въвел най-много реформи във всички степени на родното образование. Той е сред инициаторите за създаването на първата професионална театрална трупа в България (1883 г.), на Дружеството за поддържане на изкуството. Заедно с дългогодшиния си приятел народния поет Иван Вазов създават „Българска христоматия“ (1884 г.) - първо по рода си и дълго време единствено учебно помагало по литература. Като автор на преводите в нея Величков запознава читателите с най-добрите образци на европейската и световната литература. По инициатива на министър Величков през 1897 г. е приет Закон за задължително и безплатно депозиране в народните библиотеки в София и Пловдив на всички излезли в България печатни издания.
    Най-великото му дело като далновиден държавник е създаването на Рисувалното училище в София през 1896 г., днес Художествена академия. За изключителни заслуги към българската култура е удостоен с орден “Св. Александър” V степен.

    

В следосвобожденската литература е Константин Величков е познат като поет, белетрист, мемоарист, драматург, литературен и театрален критик, публицист. В златния фонд на българската литература особено място заема творбата „Писма от Рим”, която повече от век след издаването си не е загубила значение като художествено постижение. Чрез своите „Цариградски сонети“ той се явява един от създателите на българския сонет. Мемоарната книга „В тъмница“ извисява писателя чрез синовната му обич към Отечеството, преклонението пред величието на миналото и неговите герои – мъченици. Величков има заслуги в историята на детската поезия в България като автор на една от първите стихосбирки за най-малките - „Детска гусла“ (1894 г.). Сътрудничи на редица периодични издания в страната, създател на поредица училищни списания - „Училищен преглед“, „Ученическа беседа“, „Летописи“.
    Константин Величков е автор на редица преводи на произведения от френски, италиански и руски класици – сред тях Виктор Юго, Ламартин, Шатобриан, Расин, Молиер, Пушкин, Лермонтов, Шекспир. Венец на творчество му е преводът на „Ад“ от Данте Алигиери, останал ненадминат и до днес.
    Художник по душа и дарба, Величков създава живописни творби и портретни скици, запазени в художествени галерии на страната и частни колекции.
    Константин Величков умира на 3 ноември 1907 г. в Гренобъл, Южна Франция. Две години по-късно тленните останки са пренесени и погребани в Централните софийски гробища. След широка дарителска кампания през 1933 г. е открит паметник на Константин Величков в родния му град.
    През 1967 г. е удостоен със званието “почетен гражданин на Пазарджик” за изключителни заслуги в областта на просветата и културата. Същата година в родния му дом е открита първата мемориална експозиция, посветена на богатата  народополезна обществена, политическа и културна деятелност на видния пазарджичанин.


    “Константин Величков е човекът, чийто живот бе всецяло отдаден в служба на Отечеството, на неговото възраждане и освобождение, на неговия умствен и духовен напредък, благородният деятел с богато надарена природа, бляскав оратор, даровит държавник, първокласен книжовник, дълбоко чувствуващ поет, идеално честният гражданин, беззаветно любящ България”.

       Иван Вазов

 

Галерия